Имам си една Лила.

Имам си една Лила. Тя, естествено не се казва Лила. Но сигурно би била неизмеримо щастлива, ако родителите й я бяха кръстили така.
Как бих искала да я опиша с две думи само. Но не мога. Затова ще пробам с 222.

Тя е нежна и говори на "братле". Човекът, който вкара тази дума в речника ми за ужас на всички около мен, които биха казали, че говорим като "падари" (не знам дори как се пише, става въпрос за хората, които пасат коне, крави, овце, знам ли).
Човекът, с който лесно се пие и утешаващо се плаче.
Мацката, която ме заведе на хардкор концерт, след като исках да излеземе всички по женски. И беше доста женско.
Почти никой не може да я разбере нацяло. Дори и аз.
Има една такава странно-хубаво-тъжна аура, която много й отива.
Подобна такава имам аз, но при мен е малко дарк и кисела. А при нея е лилава.
Както всичко в нея.

Познавала съм я с години, но много време не успях да й дам истински шанс. Не нарочно, а заради куп фалшиви приятелства или връзки.

От известно време с нея си бръмчим по няколко едни и същи места, които оцветяваме в момента, в който влезем. И хората ни се радват, и ни напиват, и ни изпращат. С нас е и една трета, но за нея отделно.

Човекът, който оцветява дните ми в Лила, независимо наживо, в скайп, фейсбук или телефон. Просто го прави.

И пуска по няколко суперскрити усмивки, дето ми правят нещастията щастия.

Тази снимка аз й я направих. Успях да я хвана. Замалко поне. За да украси и вас.

Подарявам ви я, но после ми я върнете. Задължително!