Прашни думи отпреди години. Един вид любовно писмо.

Малко по малко се изгубваш в мен…ти си ти и изведнъж си потънал в очите ми. Видял си двете малки черни точици в ириса ми. Дори аз не ги бях забелязала. Не вярваш, но малко по-малко се привързваш. Бавно, но славно.

Търпение имам. Ако не друго, то поне това е безгранично при мен. Не се уморявам лесно. Силна съм. И обичам. Обичам да чакам. Да гледам. Да наблюдавам. Теб. Света. Теб.

Звуча налудничаво. Дано не ме мислиш за луда. А може и да съм. И ако съм луда, нека е. Не ме е страх. Поне не през цялото време. Точната дума е „шубе”. Шубе ме е, та пушек се дига. От какво ли?

От всичко наоколо. От всичко около нас, от всички, които искат вниманието и времето ни. От всички, които не са ти, които не са аз.

Шубе ме е, но не се давам лесно. Аз съм упорито малко червенокосо момиченце с храбро сърце. Храбро сърце, което те иска. И най-вероятно те обича. Или ще го направи в най-скоро време. Белезите са налице. Само изчаквам да го изкрещя, не да го кажа кротко.

Защото съм всичко друго, но не и кротка. Имам бодли, хапя жестоко и дори ми харесва. Защитна реакция ли? Не знам. Такава съм. Просто не съм малката лигла, която ще ти се моли. Ще се карам, ще крещя, ще кажа всичко, което е в мен, докато не ми олекне. Няма да искам да ми отговаряш, поне не през повечето време. Ще искам да бъда свободна да кажа каквото чувствам, дори и то да е грешно, дори да съм се заблудила. Просто ми давай шанс. И ме изслушвай. И всичко ще бъде ок. Защото най-кротко е след буря. В прегръдките на някой, за когото ти пука (дори и той да е причинителя на въпросната буря). А моите бури не са страшни.

Не познавам човек, предизвикал толкова противоречиви мисли в мен от теб, правиш го постоянно, с думи или мълчание, с прегръдка или обърнат гръб. И искам всичко това. Искам целия теб. Всичко в теб.

Идва ми в много понякога, ще бъда честна. Тогава се скривам от всичко, изчезвам, не те искам наоколо…защото не искам да те няма. Тръгвам си замалко, за да те има после пак. Сякаш току-що си дошъл, сякаш това е първата ни целувка, открадната и странна…сякаш винаги съм я искала, сякаш не съм се надявала никога на това от теб.

Не ми се вярва, заклевам се. И още се щипя, за да се събудя. Ама не е сън, да му се не види. Ти си тук, в мен, не мога да те изтръгна, дори и да искам.

И не си точно в мислите ми, ти си тук, в мен, присъстваш, живееш си спокойно, дори и на другия край на града. И сякаш постоянно си с мен. Дори няма нужда да мисля за теб, просто те чувствам, тука си.

Странно е, мамка му, ама то иначе нямаше да е интересно. Минаха некви си два месеца, аз вече писмо ти пиша. Ама е такова, мисля си някакви неща, не успявам да ги кажа или пък да ги доизмисля докрая и накрая сядам и почвам да ги пиша. Ще ги прочетеш, определено. Това няма да е поредното мое нещо, което никой да не прочете. Защото е за теб. Пиша го и си пия кампари, не съм пияна и вече съм ебати писателя. Как да не ме заобича човек – имам си персонална муза и това си ти. Пиша ти на теб, пиша други неща, от мене кипи усилен мисловен творчески процес и причината си ти. Не се ли възгордяваш е така малко, некво леко да ти стане „ехееее гледай аз кво направих, некво малко червенокосо момиченце си изгуби акъла”.

Еми изгубих го замалко, осъзнавам, че почвам да си го възвръщам, само малко трябва да поуспокоя страстите и да си го намеря. Акъла де.

Защото човека си го намерих. Ти.

Шубе ме е, че не мислиш така, надявам се да не съм някой човек, който просто временно е до теб, за да убие скуката или да компенсира нещо друго. Остава ми да вярвам, че всичко, което казваш (и то в повечето случаи с мълчание, не с думи) е истина. Някакси е така ми идва отвътре да ти вярвам. Шубе ме е и от тоя факт – сляпата вяра в някого е погубила супер много хора, ама някакси ми се иска да вярвам, че моята вяра е с четири чифта очи и пуснати дълги светлини.

Иии…това е. Не обещавам, че е гениално. Надявам се да си го прочел докрая. И да си ме видял. Не обещавам и че ще е последното, което пиша, за да си оформя мислите и да ти кажа нещо…дори не знам дали нещо конкретно съм успяла да ти кажа или просто думи, думи, думи, които оставят едно топло чувство в тебе. Да ти е спокойно.